Защо, това което ни се яде, не винаги трябва да се яде.

Въпрос: Защо хората като цяло обичат храна с високо съдържание на калории и мазнини (сладко, пържени картофи, яйца и т.н.)?
Отговор: Апетитът ни се е формирал в свят, където изобилната храна е била немислима. Милиони години е било много трудно да се намери каквато и да е храна. Затова хранещите се с по-калорична и богата на мазнини храна имали по-големи шансове за оцеляване. Оцелявали най-дебелите :).

Въпрос: Защо притежаваме тези инстинки и днес?
Отговор: Историята започва преди 4 и половина милиона години, когато са се появили първите човешки предци. Живеейки през цялото това време, тези които обичали калорични и мазни храни оцелявали по-добре и предавали гените си на поколенията. Едва преди 10000 години хората са започнали да отглеждат посеви и да имат някакъв контрол над храната си. Едва през последните 100 години за част от хората в света храната е в изобилие.

Ако представим цялата история на човека, като едно денонощие, то последните 10000 години започват в 23:56:40 и продължват 3 минути и 20 секунди, а последните 100 години започват в 23:59:58 и са с продължителност две секунди.

Не е учудващо, че инстинките развивани милиони години, още не са привикнали към изобилието, на което се радват част от съвременните хора.

Извод
Затова, не може да се каже "щом ми се яде това, значи организмът ми има нужда от него и е здравословно да се яде". Затова не може да се каже, че отказването от някои храни, въпреки че ни се ядат, ни прави по-малко естествени хора (това, което може да се каже е, че ни прави по-малко "първобитни" хора).

Инстинктите ни са нож с две остриета... в болшинството от случаите те ни вършат страхотна работа и ни спасяват живота, но в никакъв случай не са безгрешни и в никакъв случай не могат да заменят интелекта.

Информацията е от филма "Човешките инстинкти" на BBC, но гениалните изводи са мои ;)