Аз, залесителят!

Сбъднах си една малка мечта, да посадя дърво. Не едно ами 20-30 бора посадих! :))
В Северния парк в София имало дръвчета, но нямало, кой да ги засади, та в Интернет се търсеха хора и в 10 сутринта вече бях нарамил лопатата :). Хубава работа свършихме! Засадихме общо 500-600 дървета и се събрахме 90 души, което е супер! Който не вярва, че има млади хора, които безкористно ще се потрудят за един по-добър свят - ето, има! Поздравявам всички, които бяха там и всички, които поне веднъж са го правили.

Аз съм горд със себе си и за мен, това е едно от най-смислените и хубави неща, които съм правил :)

Роди ми се племенник! :)

Да е жив и здрав Александър, да бъде свободен, умен и да вярва, че няма невъзможни неща!

Защо, това което ни се яде, не винаги трябва да се яде.

Въпрос: Защо хората като цяло обичат храна с високо съдържание на калории и мазнини (сладко, пържени картофи, яйца и т.н.)?
Отговор: Апетитът ни се е формирал в свят, където изобилната храна е била немислима. Милиони години е било много трудно да се намери каквато и да е храна. Затова хранещите се с по-калорична и богата на мазнини храна имали по-големи шансове за оцеляване. Оцелявали най-дебелите :).

Въпрос: Защо притежаваме тези инстинки и днес?
Отговор: Историята започва преди 4 и половина милиона години, когато са се появили първите човешки предци. Живеейки през цялото това време, тези които обичали калорични и мазни храни оцелявали по-добре и предавали гените си на поколенията. Едва преди 10000 години хората са започнали да отглеждат посеви и да имат някакъв контрол над храната си. Едва през последните 100 години за част от хората в света храната е в изобилие.

Ако представим цялата история на човека, като едно денонощие, то последните 10000 години започват в 23:56:40 и продължват 3 минути и 20 секунди, а последните 100 години започват в 23:59:58 и са с продължителност две секунди.

Не е учудващо, че инстинките развивани милиони години, още не са привикнали към изобилието, на което се радват част от съвременните хора.

Извод
Затова, не може да се каже "щом ми се яде това, значи организмът ми има нужда от него и е здравословно да се яде". Затова не може да се каже, че отказването от някои храни, въпреки че ни се ядат, ни прави по-малко естествени хора (това, което може да се каже е, че ни прави по-малко "първобитни" хора).

Инстинктите ни са нож с две остриета... в болшинството от случаите те ни вършат страхотна работа и ни спасяват живота, но в никакъв случай не са безгрешни и в никакъв случай не могат да заменят интелекта.

Информацията е от филма "Човешките инстинкти" на BBC, но гениалните изводи са мои ;)

Кой може да програмира и кой не може?

Фундаменталният въпрос за мен е, какво се случва в главите на програмистите, което не се случва в главите на останалите хора? А на тази база може да се постави по-конкретния въпрос, съществува ли тест, който да покаже със задоволителна точност, кой би могъл да се научи да програмира и кой не, още преди тестваният да е виждал език за програмиране или да има някакво знание за тази дисциплина?

Попаднах на една публикация на Saeed Dehnadi и Richard Bornat от School of Computing, Middlesex University, които твърдят, че са съставили такъв тест. Накратко, още преди началото на курс по програмиране, на студентите се дава тест със съвсем прост програмен проблем включващ единствено присвояване и последователно изпълнение, например:

int a = 10;
int b = 20;

a = b;

Въпросът е "Какви са новите стойности на а и b?" и са дадени възможни комбинации от стойности.

Ключовият момент е, че на този етап студентите имат само общи математически познания от училище и не знаят какво се предполага да стане след "a = b". Авторите предлагат 11 възможни мисловни модела, например "=" означава еквивалентност, или означава присвояване от дясно на ляво, или присвояване от ляво на дясно и тн. Важното в теста е не, дали се избира правилният модел (задачите са били на Java), а какво се случва с модела при решаването на различните задачи.

Резултатите от теста показват, че субектите се обособяват в 3 групи:
1. 44% използват един и същи модел за всички, или почти всички въпроси (последователна група)
2. 39% използват различни модели за различни въпроси (непоследователна група)
3. 8% отказват да отговорят на всички или почти всички въпроси (празна група)

Авторите правят два теста, преди курса и в средата и имат сравнения с реалните изпитни резултати на студентите. Освен това имат и интересна статистика за движението между групите.

Логично за мен, най-успешните студенти са от първата група. Не мога да си представя, как някой би написал половината програма мислейки по един начин и посредата да реши да смени своята представа за системата и да я донапише опирайки се на различен фундамент.

Много интересно разсъждение присъства в публикацията, което гласи:
"Формалните логически доказателства и от там програмите - формални логически доказателства с възможни определени изчисления, изразени чрез формална система наречена програмен език - са напълно безмислени. За да пишеш компютърна програма трябва да приемаш това, че каквото решиш програмата да значи, машината сляпо ще следва своите безмислените правила и ще стигне до лишени от смисъл заключения. В теста последователната група показва предварително приемане на този факт - те са способни да видят математическите проблеми като правила и могат да следват тези правила, където и да ги отведат те. Непоследователната група от друга страна, търси значение, там където такова няма. Празната група знае, че вижда пред себе си безмислици и отказва да се занимава с тях."

Цялата публикация е тук, а това е връзка към страницата на единия от авторите.

Соломон Паси за блогърите - простотии или да!

Ами простотии - да. Общо взето е прав Паси.

Аз блогове много, много не чета, точно поради тая причина — повечето са „простотии“. Тук изключвам блогове на чисто професионални теми. Става въпрос за ей такива блогове, като в клипа, които коментират политиката и случващото се в България (и света понякога) като цяло. Та, когато току зачета някой случаен пост виждам необективни мнения и автори, които изпадат в крайности увлечени по емоцията да оплюят де що са видели. Повсеместно за мен блоговете са едностранчиви и силно негативни. Не ми трябват такива… простотии. Повечето блогъри са или хейтъри изливащи личната си неудовлетвореност в блоговете си или търсещи внимание и интуитивно разбирайки, че изказвайки се крайно и още повече крайно негативно ще произведат по-силни реакции (също като традиционните медии).

Само по себе си в това няма лошо, всеки има право да се изразява, както намери за добре. Това е личната свобода и това, че я има е прекрасно. Но поради тези мои наблюдения, аз вярвам, че е доста прав Паси (въпреки, обзалагам се, силно негативния отзвук, който е имало изказването му в блогосферата!).

Слава богу възможността за нецензурирани блогове ражда и прекрасни изключения. Радвам се на автори, които освен недостатъците търсят някакво положително развитие и предлагат алтернативи. Да, вероятно тези алтернативи няма да се превърнат в реалност, но безцелните хули (простотиите) са в пъти по-безмислени и вредни и освен безкрайно плуване в батака нищо друго не носят.