На учителя с любов

Филмът на Стоян Георгиев "На учителя с любов" за мен е най-добрата идея за много време назад в медийното пространство. Показано е цялото лице на нашата действителност и то е грозно.

Поради някакво стечение на обстоятелствата, класовете, в които съм бил и в основното си образование, и в средното са били меко казано недисциплинирани. Според учителите бяхме най-лошите класове от випуските. Учители са излизали от часовете, крещяло се е, играело се е карти и т.н. Това се случва преди повече от 8 години. Винаги ми е било страшно да си помисля, какво се случва понастоящем в училище, само съм предполагал, че е един малък ужас (или голям). Този филм го показва и слава богу. Всеки трябва да е наясно, какво става. И политиците може колкото си искат да разправят, че това са единични случаи, но това е твърде очебийно и засягащо всеки един гражданин на държавата ни, че да могат да ни замажат очите.

Не бих казал, че моето образование - основно и средно са били качествени. Смятам, че 90% от учителите не си вършеха работата. Въпроса, който е поставен във филма е точен - кой би могъл да го направи? Кой би могъл да си я върши при тези обстоятелства? Е, може би има 10% (преди 8 и повече години), които са съумявали по някакъв начин да го правят, но това изобщо не е достатъчно. Да не говорим, че в момента едва ли са и толкова процентите. Учителите дори и да могат, дори и да искат, нямат възможност. А, ако достатъчно пъти нямаш възможност (и си унижаван, и си заплашван, и си "малтретиран" психически, да не говорим физически), тогава ще загубиш желание, а след време и умение.

Преди месец-два бях свидетел, как една "банда" деца (10-15 деца, на възраст 6-7 до 16-17) имаха "пререкания" с госпожа, под чиито прозорец се бяха събрали. Тя не беше особено психически устойчива и имаше доста крясъци от нейна страна. Децата крещяха, псуваха я, хвърляха камъни по прозореца й и в крайна смета едно момиченце, може би на около 14-15 се нахвърли да я бие. Извикахме полиция. Никой не го беше сторил, въпреки че разправиите продължаваха няколко часа, аз бях от отсрещната страна на улицата. Когато слязохме при полицаите, там бяха всички деца и 2-3 майки. Преди това поне една от майките беше викала по жената заедно с децата. В първия момент, когато казахме, че ние сме извикали полицията, те решиха, че нашият мотив е въпросната, психически нестабилна жена. Когато им заявихме, че всъщност е поведението на децата и побоя, майките останаха шокирани. Но не от това, че децата са били една жена и са я псували, а от нашата "невероятна" за тях позиция. Трябваше 3 пъти да попитам едната майка, пред полицаите, дали тя одобрява побоя над хора, за да каже "не". На първите две запитвания, тя се опитваше да обяснява, колко "лоша" е тази жена. Както и там заявих, ако жената е за лудницата, нека да се вземат мерки и да се прибере, но истински ужасното нещо тук е поведението на децата и на тези майки. Малките деца в групата, гледат това и се учат, че така се прави - ако не харесваш някой - биеш го! И децата гледат майка си и виждат, че е нормално да се псуват хора!

За мен отговорни за цялата ситуация в училищата (и извън тях) са родителите. Затова решението в основната си част, трябва да засяга тях. За САЩ съм чувал, че имат глоби дори и за най-малкото кривване от "правия път". Чувал съм, че са "полицейска държава". Искрено желая на хората по света да са свободни, но щом трябва да се държат в определени граници, за благото на всички, глобите за мен са чудесен инструмент. В нашата ситуация мисля, че това ще е най-важната мярка, която може да се вземе, за да се обърне този процес - глоби на родителите за поведението на децата им. Всъщност погледнато реално, това ще са глоби и за тяхното собствено поведение.

Както всяко нещо и това си има отрицателните страни.

Първо, глобата трябва да е със справедлива стойност. Не съм икономист и финансист, според мен трябва да е пропорционална на дохода. Тук идва следващият проблем. Тъй като много от доходите са нерегистрирани, може да се получи така, че за по-богатите семейства (по точно семействата с най-много укрити доходи), това да няма никакъв ефект. Глобата е да ти вземат нещо ценно, за да те накажат. Почти всичко се измерва в пари, затова и глобите са парични. Има и друго ценно нещо и това е времето. Не съм юрист, но една гледна точка към лишаването от свобода може да е като на "глоба време". Макар в случая, на пръв поглед да изглежда прекалено не мисля, че е.  Прекалено е, че "българите" отиват наникъде с такова образование и възпитание, за мен мерките трябва да са сериозни. Затова примерно задържането за 24 часа би била резонна мярка. За по-малките провинения е достатъчно да се изисква двамата родители да отидат лично да платят глобата.

Представете си бизнесмен, който е много зает. Не обръща внимание на детето си. Как да го накараме да отделя внимание на неговото възпитание? Трябва да се накаже за това вредно за обществото си поведение (както и да се поощрява за положителното). Глобяваме го 100лв и го задължаваме да отдели 2 часа от времето си за да отиде лично да внесе глобата. Направете го 2 пъти в седмицата. Не мисля, че ще е доволен. Няма да е добре за бизнеса му и това определено ще е мотив да промени нещо. Или го глобяваме 1000лв и го вкарваме в арест за 24 часа. За работещ човек, 24 часа, в които няма да е на разположение по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегнати току-така.

Естествено големите "клечки" вероятно ще намерят изход от ситуацията, но това ще са единици. Предполагам, че за болшинството от случаите, на родители, които са забравили да обръщат внимание и да възпитават децата си, глобите и необходимостта лично да ги внасят ще промени съществено отношението им към проблема. По-скоро ще създаде проблем за тях, чрез решаването на който ще спомогнат за решаването на проблема на обществото. Дай боже да станат и по-добри и отговорни родители.

Втори проблем е, че родителите все пак не са пряко отговорни за децата си. Тези от тях, които са "изтървали" безвъзвратно децата си, ще имат сериозен проблем с този метод. Може да се прилага само за деца под Х години. Така или иначе покрай сухото ще гори и суровото. Няма как. Проблема е достатъчно сериозен и жертвите се налагат. След 2-3 поколения нещата ще си дойдат по мястото.

Трети проблем - обективност на наказанията. Ако се остави всичко само в ръцете на учителя, тогава върху него се концентрира някакъв вид "власт", която няма коректив. Това не е добре. Едно решение е часовете да се записват на видео. Това ще изисква пари, но ще се знае точно какво се случва. Родителите може да имат достъп до кадрите, за да наблюдават своите отрочета какви ги вършат в час, колко знаят, защо имат такива оценки. А за наказанията, събира се учителския съвет и гледа избрани моменти от учителите и заедно решават, какви да са санкциите.

Ситуацията е достатъчно сериозна, така че да има възможност за прилагане на множество мерки и конкретно тази, която посочих да има още недостатъци. Така или иначе е недопустимо да не се вземат изключително сериозни и адекватни стъпки за справяне с проблема. Ако не му се обърне достатъчно внимание, това ще ни изяде главите. За мен това е най-големия проблем в дългосрочен план. Ако нямаме образовани и поне малко морални хора, нито ще произвеждаме, нито пари ще имаме, нито корупцията ще намалее, нито някой ще се бори срещу престъпността.