Тази сутрин ме е споходило вдъхновението, така че ще научите за моите случки през миналата седмица. Тук ще е постът за култура...
Културата беляза изминалата седмица. Първо ходих в "Национална галерия за чуждестранно изкуство", после и на театър! Не си падам по културни мероприятия, но от любопитство, изпробване на различен начин за прекарване на времето, разширяване на кръгозора или интелектуално предизвикателство, съм готов да се отдам на малки порции култура, отвреме на време, и да я оценя по достойнство (чисто субективно, естествено).
В галерията има склуптури и картини като постоянна експозиция. Временната беше калиграфия и склуптури. Тя не ми допадна особено. Калиграфията беше интересна да се види, но не е нещо, което да ме грабне. От постоянната най ми харесаха склуптурите от Африка. След тях - индийските. От картините имаше 2-3, които според мен ставаха... Та, африканските фигурки бяха много интересни, повечето и доста забавни :). Имаше една дето приличаше на робот, полуголи жени (с грозни гърди... очевидно разминаване на идеалите за красота), имаше и един пич с пиърсинг :). Впечатлителни бяха фреските, някои от тях супер детайлни и красиви!
В народния театър гледах "Идеалният мъж" по Оскар Уайлд. Аз бях избрал постановката, стори ми се интересна и не мога да кажа, че съм сгрешил. "Идеалният мъж" е всъщност съпруг на жена с високи идеали, идеализирала своя мъж. Появява се друга жена обаче, която знае, че в миналото си, за да "спечели" първите си пари, идеалният мъж всъщност издава държавна информация. Сега тя го изнудва - в реч пред парламента да се застъпи за проект, който той проучва и смята, че е напълно мошенически. Жена му не знае, той не й казва за ситуацията, защото ще й разбие идеала. Нашият човек е сериозен мъж, със сериозна кариера, който харесва властта и смята, че това е, за което си струва човек да живее и работи. Освен това, със жена си се обичат. За разлика от него, най-добрият му приятел (мисля, че беше Едуард) е ерген, който не иска да се замисля за сериозни неща, той го осъзнава (и го казва) и това му харесва. Най-запомнящият се образ. Всъщност проявявайки моменти на сериозност, той успява да оправи кашата - опасността за провалена кариера, загубата на любовта, разрушаването на идеалите и т.н. Въпреки тези моменти, през цялото време, той се държи в съответствие с това, което е избрал да бъде - да вижда положителното, да не се поддава на опити да бъде променян, да се забавлява, па макар и да изглежда "празен" за околните сериозни хора. Накрая дори, той самият решава да се ожени - за момиче, което мисли като него.
Най-голямо впечатление ми направиха две теми в постановката - за идеалите и за различните начини за постигане на щастие.
Идеализирането винаги води до проблеми. Както каза "идеалният мъж" на жена си, жените често се стремят да променят мъжете, с които са, за да ги направят идеални, според техния собствен идеал. Да, човек трябва да се усъвършенства, да става по-добър, но не и насилствено да искаш да го затвориш в калъпа, който си измислил. Не и да променяш идентичността му, не и да го съдиш прекалено за негови постъпки, които ти не приемаш. Първо, всеки прави грешки, второ хората са различни.
Второто беше... сега като се замислих отново опира до идеалите. Но този път идеалите изградени от обществото и културата, в която живееш, за това какъв трябва да си, за да си щастлив, да те уважават хората и тн. В случая, бащата на Едуард, постоянно го сравняваше с "идеалния" му приятел, повтаряше му как от него нищо не става, как трябва да си намери добра съпруга, как не може да живее такъв празен живот. Дали е бил прав? Да, за някои неща вероятно, но сина му осъзнава своята идентичност и той съзнателно си я избира. Неговият начин на живот признак на незрялост ли е или е признак на незрялост според това общество?
...хареса ми доста, интересно и забавно е да се гледа и има човек за какво да помисли след това.
