Хората, особено българите, са свикнали да мислят, че интелекта е условие за успех. Има безброй примери за интелигентни неуспели хора и още безброй за "неинтелигентни" успели. Интелекта вероятно помага, но той сам по себе си, със сигурност не прави човека нито по-успешен, нито по-добър. България е в ситуация, в която не ни трябва интелект, а решителност. На думи Бойко е решителен. Хората ще му дадат шанс да покаже своята решителност на дела.
Не е лошо, че човек не знае. Лошо е, когато си мисли, че знае. Дано Бойко по въпросите извън компетенцията му, да се съветва с експерти, които са учили, имат опит и вероятността да вземат верните решения е по-голяма. Това ще направи него самия неимоверно по-успешен лидер.
Стремял се към властта... искал да управлява... и какво? Всеки, който вярва, че може да направи нещо и му е писнало от нагли мижитурки обирджии би се стремял към властта. Станишев и Доган не се ли стремят към властта? Останалите не се ли стремят към властта? Всички драпат със зъби и нокти за нея, Бойко просто е по-естествен.
Някои се дразнят от неговата "показност", че иска да е в центъра на вниманието. За какво говори това, за егоцентризъм? Да, и това е хубаво нещо. Това в голяма степен означава, че човек си вярва. Ако човек не си вярва, независимо колко е умен, независимо, колко е способен, той не може да направи нищо. Този, който дръзва да променя света, той трябва да е в определена степен егоцентрик. Иначе, при няколко неуспеха неговият свят ще се разклати дотолкова, че ще го погуби.
Ако някой има възможността да направи промяна и има необходимата вяра в себе си, в този момент това е Бойко Борисов. Дано се стреми и върши, това което говори.
Randy Pausch Last Lecture: Achieving Your Childhood Dreams
"After Randy Pausch, a college professor at Carnegie Mellon University, was diagnosed with pancreatic cancer, he set out to do whatever he could to raise awareness about the horrible disease. On September 18, 2007, he took the stage with high spirits at the college to deliver his inspirational "last lecture" about acheiving childhood dreams. He lost his battle with cancer less than a year later, but thanks this web video, his message and legacy continues to inspire and impact millions of viewers everywhere." - The 100 Most Iconic Internet Videos #66
My favourite bits of wisdom, from that lecture are:
Excuse me, coach, but there's no football. And coach Graham said, "Right, now many men are on a football field at a time?" "11 on a team, 22" and coach Graham said, "All right, and how many people are touching the football at any given time?" "One of them" and he said "Right, so we're going to work on what those other 21 guys are doing". And that's a really good story, because it's all about fundamentals, fundamentals, fundamentals, fundamentals. You've got to get the fundamentals down, because otherwise the fancy stuff isn't going to work.
--
He said, when you’re screwing up and nobody’s saying anything to you anymore, that means they gave up. And that’s a lesson that stuck with me my whole life. Is that when you see yourself doing something badly and nobody’s bothering to tell you anymore, that’s a very bad place to be. Your critics are your ones telling you they still love you and care.
--
After Coach Graham, I had another coach, Coach Setliff, and he taught me a lot about the power of enthusiasm. He did this one thing where only for one play at a time he would put people in at like the most horrifically wrong position for them. Like all the short guys would become receivers, right? It was just laughable. But we only went in for one play, right? And boy, the other team just never knew what hit them. Because when you’re only doing it for one play and you’re just not where you’re supposed to be, and freedom’s just another word for nothing left to lose, boy are you going to clean somebody’s clock for that one play. And that kind of enthusiasm was great.
--
Here’s a lesson for everybody in administration. They both said the same thing. But think about how they said it, right? [In a loud, barking voice] I don’t know! [In a pleasant voice] Well, I don’t have much information, but one of my start faculty members is here and he’s all excited so I want to learn more. They’re both ways of saying I don’t know, but boy there’s a good way and a bad way.
--
So I called up my mentor, and I called up Andy Van Dam. And I said, Andy, I just gave a two-week assignment, and they came back and did stuff that if I had given them a whole semester I would have given them all As. Sensei, what do I do? [laughter] And Andy thought for a minute and he said, you go back into class tomorrow and you look them in the eye and you say, “Guys, that was pretty good, but I know you can do better.” [laughter] And that was exactly the right advice. Because what he said was, you obviously don’t know where the bar should be, and you’re only going to do them a disservice by putting it anywhere. And boy was that good advice because they just kept going.
--
And I was complaining to my mother about how hard this test was and how awful it was, and she just leaned over and she patted me on the arm and she said, we know how you feel honey, and remember when your father was your age he was fighting the Germans.
--
And the great thing about this is they let me do it. And they didn’t get upset about it. And it’s still there. If you go to my parent’s house it’s still there. Anybody who is out there who is a parent, if your kids want to paint their bedroom, as a favor to me let them do it. It’ll be OK. Don’t worry about resale value on the house.
--
and he said, Randy, it’s such a shame that people perceive you as so arrogant. Because it’s going to limit what you’re going to be able to accomplish in life. What a hell of a way to word “you’re being a jerk.” [laughter] Right? He doesn’t say you’re a jerk. He says people are perceiving you this way and he says the downside is it’s going to limit what you’re going to be able to accomplish.
--
It’s not about how to achieve your dreams. It’s about how to lead your life. If you lead your life the right way, the karma will take care of itself. The dreams will come to you.
Сбъднах си една малка мечта, да посадя дърво. Не едно ами 20-30 бора посадих! :)) В Северния парк в София имало дръвчета, но нямало, кой да ги засади, та в Интернет се търсеха хора и в 10 сутринта вече бях нарамил лопатата :). Хубава работа свършихме! Засадихме общо 500-600 дървета и се събрахме 90 души, което е супер! Който не вярва, че има млади хора, които безкористно ще се потрудят за един по-добър свят - ето, има! Поздравявам всички, които бяха там и всички, които поне веднъж са го правили.
Аз съм горд със себе си и за мен, това е едно от най-смислените и хубави неща, които съм правил :)
Защо, това което ни се яде, не винаги трябва да се яде.
Въпрос: Защо хората като цяло обичат храна с високо съдържание на калории и мазнини (сладко, пържени картофи, яйца и т.н.)? Отговор: Апетитът ни се е формирал в свят, където изобилната храна е била немислима. Милиони години е било много трудно да се намери каквато и да е храна. Затова хранещите се с по-калорична и богата на мазнини храна имали по-големи шансове за оцеляване. Оцелявали най-дебелите :).
Въпрос: Защо притежаваме тези инстинки и днес? Отговор: Историята започва преди 4 и половина милиона години, когато са се появили първите човешки предци. Живеейки през цялото това време, тези които обичали калорични и мазни храни оцелявали по-добре и предавали гените си на поколенията. Едва преди 10000 години хората са започнали да отглеждат посеви и да имат някакъв контрол над храната си. Едва през последните 100 години за част от хората в света храната е в изобилие.
Ако представим цялата история на човека, като едно денонощие, то последните 10000 години започват в 23:56:40 и продължват 3 минути и 20 секунди, а последните 100 години започват в 23:59:58 и са с продължителност две секунди.
Не е учудващо, че инстинките развивани милиони години, още не са привикнали към изобилието, на което се радват част от съвременните хора.
Извод Затова, не може да се каже "щом ми се яде това, значи организмът ми има нужда от него и е здравословно да се яде". Затова не може да се каже, че отказването от някои храни, въпреки че ни се ядат, ни прави по-малко естествени хора (това, което може да се каже е, че ни прави по-малко "първобитни" хора).
Инстинктите ни са нож с две остриета... в болшинството от случаите те ни вършат страхотна работа и ни спасяват живота, но в никакъв случай не са безгрешни и в никакъв случай не могат да заменят интелекта.
Информацията е от филма "Човешките инстинкти" на BBC, но гениалните изводи са мои ;)
Фундаменталният въпрос за мен е, какво се случва в главите на програмистите, което не се случва в главите на останалите хора? А на тази база може да се постави по-конкретния въпрос, съществува ли тест, който да покаже със задоволителна точност, кой би могъл да се научи да програмира и кой не, още преди тестваният да е виждал език за програмиране или да има някакво знание за тази дисциплина?
Попаднах на една публикация на Saeed Dehnadi и Richard Bornat от School of Computing, Middlesex University, които твърдят, че са съставили такъв тест. Накратко, още преди началото на курс по програмиране, на студентите се дава тест със съвсем прост програмен проблем включващ единствено присвояване и последователно изпълнение, например:
int a = 10; int b = 20;
a = b;
Въпросът е "Какви са новите стойности на а и b?" и са дадени възможни комбинации от стойности.
Ключовият момент е, че на този етап студентите имат само общи математически познания от училище и не знаят какво се предполага да стане след "a = b". Авторите предлагат 11 възможни мисловни модела, например "=" означава еквивалентност, или означава присвояване от дясно на ляво, или присвояване от ляво на дясно и тн. Важното в теста е не, дали се избира правилният модел (задачите са били на Java), а какво се случва с модела при решаването на различните задачи.
Резултатите от теста показват, че субектите се обособяват в 3 групи: 1. 44% използват един и същи модел за всички, или почти всички въпроси (последователна група) 2. 39% използват различни модели за различни въпроси (непоследователна група) 3. 8% отказват да отговорят на всички или почти всички въпроси (празна група)
Авторите правят два теста, преди курса и в средата и имат сравнения с реалните изпитни резултати на студентите. Освен това имат и интересна статистика за движението между групите.
Логично за мен, най-успешните студенти са от първата група. Не мога да си представя, как някой би написал половината програма мислейки по един начин и посредата да реши да смени своята представа за системата и да я донапише опирайки се на различен фундамент.
Много интересно разсъждение присъства в публикацията, което гласи: "Формалните логически доказателства и от там програмите - формални логически доказателства с възможни определени изчисления, изразени чрез формална система наречена програмен език - са напълно безмислени. За да пишеш компютърна програма трябва да приемаш това, че каквото решиш програмата да значи, машината сляпо ще следва своите безмислените правила и ще стигне до лишени от смисъл заключения. В теста последователната група показва предварително приемане на този факт - те са способни да видят математическите проблеми като правила и могат да следват тези правила, където и да ги отведат те. Непоследователната група от друга страна, търси значение, там където такова няма. Празната група знае, че вижда пред себе си безмислици и отказва да се занимава с тях."
Аз блогове много, много не чета, точно поради тая причина — повечето са „простотии“. Тук изключвам блогове на чисто професионални теми. Става въпрос за ей такива блогове, като в клипа, които коментират политиката и случващото се в България (и света понякога) като цяло. Та, когато току зачета някой случаен пост виждам необективни мнения и автори, които изпадат в крайности увлечени по емоцията да оплюят де що са видели. Повсеместно за мен блоговете са едностранчиви и силно негативни. Не ми трябват такива… простотии. Повечето блогъри са или хейтъри изливащи личната си неудовлетвореност в блоговете си или търсещи внимание и интуитивно разбирайки, че изказвайки се крайно и още повече крайно негативно ще произведат по-силни реакции (също като традиционните медии).
Само по себе си в това няма лошо, всеки има право да се изразява, както намери за добре. Това е личната свобода и това, че я има е прекрасно. Но поради тези мои наблюдения, аз вярвам, че е доста прав Паси (въпреки, обзалагам се, силно негативния отзвук, който е имало изказването му в блогосферата!).
Слава богу възможността за нецензурирани блогове ражда и прекрасни изключения. Радвам се на автори, които освен недостатъците търсят някакво положително развитие и предлагат алтернативи. Да, вероятно тези алтернативи няма да се превърнат в реалност, но безцелните хули (простотиите) са в пъти по-безмислени и вредни и освен безкрайно плуване в батака нищо друго не носят.
Из "Трактат за любовта, как я разбира ужасният досадник" - Анатолий Протопопов
-------------------------
Прието е, някак си, след смъртта на стария Дарвин да се мисли (отчасти въпреки неговото мнение), че естествения отбор се извършва чрез, случайната и спонтанна смърт на онези същества, които не са приспособени в достатъчна степен към условията на живот. Подобен отбор, наред със способността за промяна, е обявен за двигател на еволюцията. При което той е крайно неефективен. Дори човек, селектирайки нови породи животни или растения прилага много по-ефективни методи. Той постига необходимите му резултати след няколко поколения, а не след стотици хиляди години. В основата на тази селекция е съзнателния отбор на родителите от изходната порода, които притежават желаните качества, и съответно в недопускането за размножаване на индивидите, които не притежават желаните качества. Умъртвяването на тези аутсайдери всъщност не е и необходимо. Много хуманно, нали? Освен това се запазва и възможността да се поправят евентуалните грешки.
Очевидно е, че използването на подобни методи за селекция от самата природа би дало възможност за рязко ускоряване на темпа на еволюция, което би подобрило и способността за адаптация на видовете към постоянно променящите се условия на живот. Как, обаче, самата природа би могла да реализира това на практика? Та нали за това е необходим своеобразен Съдия, който да взима решение кой е достоен и кой - не. Най-лесно е, разбира се, да приемем хипотезата за съществуването на Бог, но това по съществото си би било отклоняване от отговора. Напълно е възможно тези Съдии да са няколко. Важно е те да съдят приблизително по един и същи начин.
Съдиите са много, и се наричат самки. Именно те произнасят присъдата за това, кой от самците да има потомство и кой - не. Ето защо този отбор се нарича полов. Известно е, че самия Дарвин е придавал голямо значение на половия отбор, но този факт по някаква причина не намира достатъчно широк резонанс сред другите учени.
...
При морски котки 1/6 от самците оплодотворяват 5/6 от всички самки. Останалите са принудени да се правят, че нямат кой знае каква нужда от това... Тези диспропорции са още по-големи при морските лъвове - при тях 4% от самците осъществяват 88% от съвокупленията! Подобна картина е типична за всички стадни животни. А самките от живеещите по двойки (чифтните) животни, особено птиците, се съвокупляват преди образуването на двойки (семейства), а в някои случаи и след това, но с друг самец като това често става в присъствието на "законния мъж". Т.е., двойката като че ли се образува с цел създаване и поддържане на домакинство, а оплодотворяването често се осъществява по стадните закони. Освен това, самците обикновено са малко повече от самките (и то толкова повече, колкото условията на живот на вида са по-лоши!). Всичко това създава достатъчно големи възможности за избор дори и при строго парните животни.
...
По такъв начин разделението на половете под една или друга форма предполага явна или скрита копулативна полигамия, а фундаменталният принцип на разделнополовото размножаване е
Принципът за незаменимост на самката.
За да се ускори отборът и за да му се предаде целенасоченост, известна част от принципиално потентните самци задължително трябва да бъде изключена от процеса на размножаване, при съответното увеличаване на ролята на останалите.
От принципът за незаменимост на самката следват принципни разлики в поведението на самките и самците. Доколкото самките са много по-ценни за популацията, а самците са много повече, отколкото е необходимо, то персоналната ценност на всеки самец е много по-малка за вида като цяло. Този факт е заложен в съответните инстинкти, изискващи от самките да бъдат по-внимателни, да избягват риска, да се грижат за себе си и да изискват грижа за себе си от околните. По силата на този инстинкт, например, жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит, включително и на целия вид, т.е. те като че ли са проверени в практиката и поради това самките подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни. Ние не веднъж ще се връщаме към тази тема, а в края ще я разгледаме подробно.
Накратко: Разделнополовото размножаване обезпечава рязкото ускоряване на естествената еволюция чрез организацията на ефективен полов отбор при осъществяването на който, част от самците целенасочено се отстраняват.
-------------------------
Акцентите с удебелен шрифт са от мен. Изключително интересно...
