Реалност и красиви измишльотини

Има един филм, една книга наречена "Тайната", според която казано на кратко, мислите на човек могат да променят реалността и да привличат нещата, за които той мисли, били положителни или отрицателни. След първото гледане си казах, че има добри идеи, но заедно с това имах и едно чувство на скептицизъм, че тази основна идея е една измишльотина. Мислите да променят току така физическата реалност и да привличат... дай ми почивка, дет' викат американците.

Добрата идея е, че когато човек мисли за нещо, той забелязва всичко свързано с тази мисъл. Бях слушал преди време Tony Robbins ако не се лъжа (Brian Tracy може би), и имаше следния пример. Докато пътувате към работа, мислете си за червена кола и със сигурност ще забележите всяка една такава. Къде съзнателно ще я търсите с поглед, къде мозъкът сам ще я открива, но ще ги забелязвате. Ако се замислите, предният ден като сте пътували за работа, колко червени коли сте видели... мммм... ъъъъ... хич и идея си нямате. И това е естествена особеност на нашето съзнание и мозък. Постъпващата информация се филтрира и до съзнанието за подробна обработка стига само тази, които ни е важна. Та, ако мислите постоянно за пари и как да забогатеете, ще забелязвате всичко свързано с това и евентуално всички възможности, които да ви доближат до целта. Или с други думи, колкото повече усилие, толкова повече резултат. Но това не значи, че мислите са привлякли каквото и да е, не... просто вие сте забелязали, вложили усилие, компетентност, способности и всичко останало и евентуално сте постигнали положителен резултат.

За да сме точни, тези "посветени в Тайната люде", не казват, че може да се постигне нещо само като седите и си мислите. Все пак това би било съвсем глупаво. Казват, че трябва да действате и т.н., но все пак казват, че мисълта ви "привлича" нещата. Всъщност има и "Тайната" се позовава на един закон - "Законът на привличането", като дори прокрадват и "научни" обяснениея, свързани с квантовата физика... което сигурно, ако някой квантов физик чуе, ще се смее с гъза си.

Както казах, според мен е добре да се изгледа филмът, да се прочете книгата (аз имам книгата "Законът на привличането"), защото като се абстрахираме от глупостите, може да се извлекат полезни неща... И тук стигаме до по-генералният въпрос - може ли една измишльотина, в която човек вярва, да влияе дългосрочно положително на животът му? Това си е една цяла тема за размисъл. На кратко, аз допускам, че би могло, но по-скоро по изключение. В общият случай за мен, колкото човек е по-близко до обективната реалност, толкова по-ефективен би следвало да е в решенията и действията си. Всяка една илюзия, дори и да води след себе си положителни ефекти, все пак ни отдалечава от реалността, което ни прави по-неадекватни на събитията около нас.

Да вземем за пример християнството (предполагам аналогично може да се вземе и всяка друга религия). Аз си мисля, че в същността си то е създадено за добро. Бог е Любов казва и какво по-хубаво от това всички хора да се обичаме, вместо да се избиваме. Ок, но покрай тази идея има още много неща, като например, че Бог "наистина, наистина" съществува и Той е написал Библията, и Той знае всичко, и Той е създал света и т.н., и т.н. В резултат на всичките подобни измишльотини и съществуването на хора, които да се възползват от тях е имало инквизиция, хората са държани глупави, манипулируеми, кръстоносни походи са се правели и до ден днешен вероятно доволно много хора вярват, че ако не са послушни ще горят в Ада.

Така че, един съвет от мен - търсете, вижте, прочетете и вземете реалното и полезното. Това, което ви се струва нереално или го чувствате като глупост, най-вероятно е такова.

Реалността не е нито положителна, нито отрицателна... единствено нейното реалистично възприемане, прави нещата положителни и дава свобода.

Защо Бойко?

Хората, особено българите, са свикнали да мислят, че интелекта е условие за успех. Има безброй примери за интелигентни неуспели хора и още безброй за "неинтелигентни" успели. Интелекта вероятно помага, но той сам по себе си, със сигурност не прави човека нито по-успешен, нито по-добър. България е в ситуация, в която не ни трябва интелект, а решителност. На думи Бойко е решителен. Хората ще му дадат шанс да покаже своята решителност на дела.

Не е лошо, че човек не знае. Лошо е, когато си мисли, че знае. Дано Бойко по въпросите извън компетенцията му, да се съветва с експерти, които са учили, имат опит и вероятността да вземат верните решения е по-голяма. Това ще направи него самия неимоверно по-успешен лидер.

Стремял се към властта... искал да управлява... и какво? Всеки, който вярва, че може да направи нещо и му е писнало от нагли мижитурки обирджии би се стремял към властта. Станишев и Доган не се ли стремят към властта? Останалите не се ли стремят към властта? Всички драпат със зъби и нокти за нея, Бойко просто е по-естествен.

Някои се дразнят от неговата "показност", че иска да е в центъра на вниманието. За какво говори това, за егоцентризъм? Да, и това е хубаво нещо. Това в голяма степен означава, че човек си вярва. Ако човек не си вярва, независимо колко е умен, независимо, колко е способен, той не може да направи нищо. Този, който дръзва да променя света, той трябва да е в определена степен егоцентрик. Иначе, при няколко неуспеха неговият свят ще се разклати дотолкова, че ще го погуби.

Ако някой има възможността да направи промяна и има необходимата вяра в себе си, в този момент това е Бойко Борисов. Дано се стреми и върши, това което говори.

Randy Pausch Last Lecture: Achieving Your Childhood Dreams

"After Randy Pausch, a college professor at Carnegie Mellon University, was diagnosed with pancreatic cancer, he set out to do whatever he could to raise awareness about the horrible disease. On September 18, 2007, he took the stage with high spirits at the college to deliver his inspirational "last lecture" about acheiving childhood dreams. He lost his battle with cancer less than a year later, but thanks this web video, his message and legacy continues to inspire and impact millions of viewers everywhere." - The 100 Most Iconic Internet Videos #66



My favourite bits of wisdom, from that lecture are:

Excuse me, coach, but there's no football. And coach Graham said, "Right, now many men are on a football field at a time?" "11 on a team, 22" and coach Graham said, "All right, and how many people are touching the football at any given time?" "One of them" and he said "Right, so we're going to work on what those other 21 guys are doing".
And that's a really good story, because it's all about fundamentals, fundamentals, fundamentals, fundamentals. You've got to get the fundamentals down, because otherwise the fancy stuff isn't going to work.

--

He said, when you’re screwing up and nobody’s saying anything to you anymore, that means they gave up. And that’s a lesson that stuck with me my whole life. Is that when you see yourself doing something badly and nobody’s bothering to tell you anymore, that’s a very bad place to be. Your critics are your ones telling you they still love you and care.

--

After Coach Graham, I had another coach, Coach Setliff, and he taught me a lot about the power of enthusiasm. He did this one thing where only for one play at a time he would put people in at like the most horrifically wrong position for them. Like all the short guys would become receivers, right? It was just laughable. But we only went in for one play, right? And boy, the other team just never knew what hit them. Because when you’re only doing it for one play and you’re just not where you’re supposed to be, and freedom’s just another word for nothing left to lose, boy are you going to clean somebody’s clock for that one play. And that kind of enthusiasm was great.

--

Here’s a lesson for everybody in administration. They both said the same thing. But think about how they said it, right? [In a loud, barking voice] I don’t know! [In a pleasant voice] Well, I don’t have much information, but one of my start faculty members is here and he’s all excited so I want to learn more. They’re both ways of saying I don’t know, but boy there’s a good way and a bad
way.

--

So I called up my mentor, and I called up Andy Van Dam. And I said, Andy, I just gave a two-week assignment, and they came back and did stuff that if I
had given them a whole semester I would have given them all As. Sensei, what do I do? [laughter] And Andy thought for a minute and he said, you go back into class tomorrow and you look them in the eye and you say, “Guys, that was pretty good, but I know you can do better.” [laughter] And that was exactly the right advice. Because what he said was, you obviously don’t know where the bar should be, and you’re only going to do them a disservice by putting it anywhere. And boy was that good advice because they just kept going.

--

And I was complaining to my mother about how hard this test was and how awful it was, and she just leaned over and she patted me on the arm and she said, we know how you feel honey, and remember when your father was your age he was fighting the Germans.

--

And the great thing about this is they let me do it. And they didn’t get upset about it. And it’s still there. If you go to my parent’s house it’s still there. Anybody who is out there who is a parent, if your kids want to paint their bedroom, as a favor to me let them do it. It’ll be OK. Don’t worry about resale value on the house.

--

and he said, Randy, it’s such a shame that people perceive you as so arrogant. Because it’s going to limit what you’re going to be able to accomplish in life. What a hell of a way to word “you’re being a jerk.” [laughter] Right? He doesn’t say you’re a jerk. He says people are perceiving you this way and he says the downside is it’s going to limit what you’re going to be able to accomplish.

--

It’s not about how to achieve your dreams. It’s about how to lead your life. If you lead your life the right way, the karma will take care of itself. The dreams will come to you.

Rest in peace

Аз, залесителят!

Сбъднах си една малка мечта, да посадя дърво. Не едно ами 20-30 бора посадих! :))
В Северния парк в София имало дръвчета, но нямало, кой да ги засади, та в Интернет се търсеха хора и в 10 сутринта вече бях нарамил лопатата :). Хубава работа свършихме! Засадихме общо 500-600 дървета и се събрахме 90 души, което е супер! Който не вярва, че има млади хора, които безкористно ще се потрудят за един по-добър свят - ето, има! Поздравявам всички, които бяха там и всички, които поне веднъж са го правили.

Аз съм горд със себе си и за мен, това е едно от най-смислените и хубави неща, които съм правил :)

Роди ми се племенник! :)

Да е жив и здрав Александър, да бъде свободен, умен и да вярва, че няма невъзможни неща!

Защо, това което ни се яде, не винаги трябва да се яде.

Въпрос: Защо хората като цяло обичат храна с високо съдържание на калории и мазнини (сладко, пържени картофи, яйца и т.н.)?
Отговор: Апетитът ни се е формирал в свят, където изобилната храна е била немислима. Милиони години е било много трудно да се намери каквато и да е храна. Затова хранещите се с по-калорична и богата на мазнини храна имали по-големи шансове за оцеляване. Оцелявали най-дебелите :).

Въпрос: Защо притежаваме тези инстинки и днес?
Отговор: Историята започва преди 4 и половина милиона години, когато са се появили първите човешки предци. Живеейки през цялото това време, тези които обичали калорични и мазни храни оцелявали по-добре и предавали гените си на поколенията. Едва преди 10000 години хората са започнали да отглеждат посеви и да имат някакъв контрол над храната си. Едва през последните 100 години за част от хората в света храната е в изобилие.

Ако представим цялата история на човека, като едно денонощие, то последните 10000 години започват в 23:56:40 и продължват 3 минути и 20 секунди, а последните 100 години започват в 23:59:58 и са с продължителност две секунди.

Не е учудващо, че инстинките развивани милиони години, още не са привикнали към изобилието, на което се радват част от съвременните хора.

Извод
Затова, не може да се каже "щом ми се яде това, значи организмът ми има нужда от него и е здравословно да се яде". Затова не може да се каже, че отказването от някои храни, въпреки че ни се ядат, ни прави по-малко естествени хора (това, което може да се каже е, че ни прави по-малко "първобитни" хора).

Инстинктите ни са нож с две остриета... в болшинството от случаите те ни вършат страхотна работа и ни спасяват живота, но в никакъв случай не са безгрешни и в никакъв случай не могат да заменят интелекта.

Информацията е от филма "Човешките инстинкти" на BBC, но гениалните изводи са мои ;)

Кой може да програмира и кой не може?

Фундаменталният въпрос за мен е, какво се случва в главите на програмистите, което не се случва в главите на останалите хора? А на тази база може да се постави по-конкретния въпрос, съществува ли тест, който да покаже със задоволителна точност, кой би могъл да се научи да програмира и кой не, още преди тестваният да е виждал език за програмиране или да има някакво знание за тази дисциплина?

Попаднах на една публикация на Saeed Dehnadi и Richard Bornat от School of Computing, Middlesex University, които твърдят, че са съставили такъв тест. Накратко, още преди началото на курс по програмиране, на студентите се дава тест със съвсем прост програмен проблем включващ единствено присвояване и последователно изпълнение, например:

int a = 10;
int b = 20;

a = b;

Въпросът е "Какви са новите стойности на а и b?" и са дадени възможни комбинации от стойности.

Ключовият момент е, че на този етап студентите имат само общи математически познания от училище и не знаят какво се предполага да стане след "a = b". Авторите предлагат 11 възможни мисловни модела, например "=" означава еквивалентност, или означава присвояване от дясно на ляво, или присвояване от ляво на дясно и тн. Важното в теста е не, дали се избира правилният модел (задачите са били на Java), а какво се случва с модела при решаването на различните задачи.

Резултатите от теста показват, че субектите се обособяват в 3 групи:
1. 44% използват един и същи модел за всички, или почти всички въпроси (последователна група)
2. 39% използват различни модели за различни въпроси (непоследователна група)
3. 8% отказват да отговорят на всички или почти всички въпроси (празна група)

Авторите правят два теста, преди курса и в средата и имат сравнения с реалните изпитни резултати на студентите. Освен това имат и интересна статистика за движението между групите.

Логично за мен, най-успешните студенти са от първата група. Не мога да си представя, как някой би написал половината програма мислейки по един начин и посредата да реши да смени своята представа за системата и да я донапише опирайки се на различен фундамент.

Много интересно разсъждение присъства в публикацията, което гласи:
"Формалните логически доказателства и от там програмите - формални логически доказателства с възможни определени изчисления, изразени чрез формална система наречена програмен език - са напълно безмислени. За да пишеш компютърна програма трябва да приемаш това, че каквото решиш програмата да значи, машината сляпо ще следва своите безмислените правила и ще стигне до лишени от смисъл заключения. В теста последователната група показва предварително приемане на този факт - те са способни да видят математическите проблеми като правила и могат да следват тези правила, където и да ги отведат те. Непоследователната група от друга страна, търси значение, там където такова няма. Празната група знае, че вижда пред себе си безмислици и отказва да се занимава с тях."

Цялата публикация е тук, а това е връзка към страницата на единия от авторите.

Соломон Паси за блогърите - простотии или да!

Ами простотии - да. Общо взето е прав Паси.

Аз блогове много, много не чета, точно поради тая причина — повечето са „простотии“. Тук изключвам блогове на чисто професионални теми. Става въпрос за ей такива блогове, като в клипа, които коментират политиката и случващото се в България (и света понякога) като цяло. Та, когато току зачета някой случаен пост виждам необективни мнения и автори, които изпадат в крайности увлечени по емоцията да оплюят де що са видели. Повсеместно за мен блоговете са едностранчиви и силно негативни. Не ми трябват такива… простотии. Повечето блогъри са или хейтъри изливащи личната си неудовлетвореност в блоговете си или търсещи внимание и интуитивно разбирайки, че изказвайки се крайно и още повече крайно негативно ще произведат по-силни реакции (също като традиционните медии).

Само по себе си в това няма лошо, всеки има право да се изразява, както намери за добре. Това е личната свобода и това, че я има е прекрасно. Но поради тези мои наблюдения, аз вярвам, че е доста прав Паси (въпреки, обзалагам се, силно негативния отзвук, който е имало изказването му в блогосферата!).

Слава богу възможността за нецензурирани блогове ражда и прекрасни изключения. Радвам се на автори, които освен недостатъците търсят някакво положително развитие и предлагат алтернативи. Да, вероятно тези алтернативи няма да се превърнат в реалност, но безцелните хули (простотиите) са в пъти по-безмислени и вредни и освен безкрайно плуване в батака нищо друго не носят.